С термина „Софийска Света гора” се обозначават група манастири, възникнали през Второто българско царство и съставляващи една духовна общност под общо управление. Манастирите са разположени в полите на Витоша, Люлин, Руй планина, Плана, Лозенска планина, както и по южните склонове на Стара планина, Драгоманските възвишения, Софийското и Ихтиманското поле. Поясът от десетките църкви и манастири на Софийска епархия, обграждащ като духовен пръстен София от античността до наши дни, е свидетелство за важността на селището, превърнало се трайно в книжовен, политически и икономически център на българската държава. Изследователите не са единодушни колко и кои са били манастирите, образуващи комплекса, и включват различни обители в обсега й, като в основата са 14 манастира, издигнати по времето на цар Иван Александър. Сред тях е Кремиковският манастир „Свети Георги” – един от най-значимите ни народностни културни средища през XVII и XVIII в.
Средновековната църква „Свети Георги” (еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с притвор) е била унищожена при османското нашествие към София в 1382 година. Първото конкретно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 година, когато по времето на софийския митрополит Калевит, заможният велможа Радивой възстановил разрушената църква и финансирал изписването й в памет на децата си Тодор и Драгана, починали вероятно по времето на голямата чумна епидемия от 1492 година.
Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски нови част от мощите му са пренесени и са се пазели в манастира, а по-късно са поставени в специално изработено сребърно ковчеже с надпис върху капака “Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”. Ценна реликва е Кремиковското евангелие – изписано по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година – съдържа на 307 листа четирите евангелия, изписано много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в манастира, през XVI век му е направена сребърна обковка с позлата, понастоящем се съхранява в ЦИАМ в София.
От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през 17 век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. Сградата е изгоряла през миналия век и на мястото ѝ е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище, като фрагменти от стенописите са запзени.
След освобождението в манастира се заселват монахини от Малашевско, които постепенно го възобновяват и възраждат. През 1901г. започва строителството на голямата църква. Вероятно тогава са възобновени и източното и северното крило.
През 1947г. за 18 години в обителта са настанени военни, които извършват и ново строителство и нанасят щети по културните ценности.
Днес манастирът е действащ и е един от най-популярните и посещавани манастири в софийската околност.