1. Средновековна църква „Свети Георги”:
Стенописите на западната външна стена на притвора, макар и с изградено защитно покритие, се нуждаят от реставрация.
Наложителен е текущ ремонт на покрива, както и ревизия и евентуален ремонт на дренажите и вентилационните канали изградени като реставрационна мярка в северната част на средновекояната сграда.
2. Църква „Покров Богородичен”
Строителството на сградата е започнало през 1901г. и е завършило 1907г. по времето на архимандрит Василий. Църквата е изградена от майстор Илия Говедаров и осветена е през 1908 г. от Софийския митрополит Партений.
3. Археологически структури северно от средновековна църква „Свети Георги”:
През ноември 2018г. са приключени археологическите разкопки, извършвани северно от средновековната църква, при които са разкрити основите на здания от различни периоди – античност, късно средновековие, възраждане и ново време.
По данни на научния ръководител на проучването Владислав Тодоров:
„Разкопките се провеждат за трета година (2015 и 2017 и 2018 г.) в пространството северно от старата църква „Св. Георги Победоносец“ на площ от приблизително 800 м2. Теренът е силно компрометиран през ХХ в., като значителна част от археологическите структури са разрушени в резултат от строителни дейности и иманярска активност. В последствие, през втората половина на същия век, теренът е засипан със строителни и битови отпадъци. В отделни части на проучваното пространство насипът достига до 2 м. Регистрирани и проучени са археологически структури от следните периоди.
- Християнски некропол от ХV – ХVІ в., синхронен с времето на възобновяването на църквата „Св. Георги Победоносец“ през 1493 г. Открити са голямо количество преотложени човешки кости, които според антропологът д-р Надежда Атанасова, принадлежат на повече от 30 индивида от двата пола и на различна възраст. При част от гробовете е регистриран необичаен погребален обред. Върху главите на починалите са поставяни конструкции от преизползвани тухли наподобяващи куб или двускатен покрив. Точните хронологически граници на некропола предстои да бъдат прецизирани до края на теренното проучване през през 2019 г.
- Възраждане (ХVІІІ – до началото на ХІХ в.). От този период датират малки жилища (3 бр.) изградени от камък с калова спойка и огнища от преизползвани тухли. Фрагментите битова керамика в тях са характерни за епохата на Възраждането.
- Възраждане (ХІХ в.). Най-вероятно през ХІХ в. върху некропола и останките от гореспоменатите жилища е построена голяма манастирска сграда, която е просъществувала до 50-те години на ХХ в. Техниката на градеж не се отличава от тази на жилищата от предходния период (камък с калова спойка). Построяването на тази голяма сграда би могла да се отнесе към средата на ХІХ в., и по-специално след издаването на султанския ферман „Хатихумаюн“, според който всички вероизповедания в Османската империя получават равни права.
- Следосвобожденски период. В началото на ХХ в, от източната и западната страна на голямата манастирска сграда са достроени нови помещения.
4. Южно манастирско крило:
Южното манастирско крило се състои от три отделни сгради с различна визия, височина, структура, функционалност и строени в различни етапи. Предвид дългия им период на функциониране по тях са направени множество ремонти, които до голяма степен са унищожили автентичната им структура. Най-старата относително запазена като оригинална субстанция сграда (западната) е в тежко конструктивно състояние поради амортизация на градежния й материал. Проведените ремонти не са решили цялостно въпросите с конструктивната здравина на зданията, архитектурния им облик и доброто им фунционално разпределение.
*Снимката е от интернет, показва състоянието на сградите преди 15 години
5. Северно манастирско крило с информационен център „Софийска Света гора”, музейна експозиция, магерница, докси, параклис и камбанария:
На мястото на изгорялото в средата на ХХ век северно манастирско крило и руината в североизточната част на имота трябва да бъде изградено ново, което да възвърне обичайния затворен манастирски силует на обекта и да осигури неободимата за търсените обогатени функции на манастира като духовен център застроена площ.
*Снимката е от интернет, показва състоянието на сградите преди самосрутването им
6. Манастирски работилници:
Към момента южно от манастирските сгради теренът стръмен с голяма денивелация на юг и неизползвем. По него е била направена няколкократна интервенция при направата на общинския път и обекти за инженерни нужди (трафопост и др.)
*Снимката е от интернет, показва състоянието на сградите преди пожара
7. Вертикална планировка, озеленяване, поливна система и ограда за целия имот.
Част от манастирския двор е благоустроен и озеленен, но има нужда от дообогатяване на алейната мрежа, допълнително структуриране на пространството чрез елменти на малката архитектура, озеленяване на целия имот със съответната поливна система и ограждането му.
*Снимката е от интернет, показва южния скат и някогашните съоръжения в него